КОРАВЯ̀ СЕ, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, несв., непрех. Диал. Държа се твърдо, показвам се като корав човек. — Гладни ще ходим, но детето ще облечем. Какво ще го правим утре, като плесне болно, а? — Е, ти пък се лошото. . толкова е траял, ще изтрае и сега — коравеше се бащата. Ст. Даскалов, ПЯ, 34.